Когато Онзи, Любимият, дошъл, Вече било прекалено късно, За да зашият разочарованието ти, За да те събудят и да повярваш, Че Денят може да има и красиво лице, Ти си държала в ръцете си само Чернобелият спомен за някого И Никой не е можел Да го изтръгне от теб...
2...
Когато Онази, Любимата, седнала На ръба на леглото, Вече било прекалено късно, За да те прегръща плюшено или да те целува черешово, Защото очите ти, празни и стъклени, търсели Познат образ някъде там, отвъд Прозореца...
3...
Когато аз пристигнах, вие вече Бяхте вкопчени - ти в него и тя в теб... Не заслужавам вашата топлина... Не... Защото вече предвкусвах Непоправимото и Необозримото... Аз, Ти И тя... Бяхме Едно...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!