7 mar 2007, 18:56

Едно минало без бъдеще...

  Poesía
1.2K 0 5
Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих в сърцето си болката, гнева и...любовта! Прекрасен стих!
  • Толкова е красиво.....надявам се любовта ти да е била толкова истинска,колкото стиха ти Давай напред!
  • Като идея и замисъл е страхотно. Откъм брой на срички и стъпка можеш да поработиш. Поздрави за написаното !
  • Изключително е.
    Много е хубаво, макар и тъжно Теодора.
  • прекрасно е !

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...