Едно минало без бъдеще...
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...
Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...
Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...
Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...
Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...
И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados
Давай напред!