Едно минало без бъдеще...

Поезия

1.2K 0 5

Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)

Усетих в сърцето си болката, гнева и...любовта! Прекрасен стих!

2007-03-09T10:57:23+02:00
Bilsa (Бояна)

Толкова е красиво.....надявам се любовта ти да е била толкова истинска,колкото стиха ти Давай напред!

2007-03-07T23:52:18+02:00
i0rdan (Йордан Мишев)

Като идея и замисъл е страхотно. Откъм брой на срички и стъпка можеш да поработиш. Поздрави за написаното !

2007-03-07T21:30:05+02:00
dodic (Деян Димитров)

Изключително е.
Много е хубаво, макар и тъжно Теодора.

2007-03-07T21:24:44+02:00
AngelAntichrist (Мервера)

прекрасно е !

2007-03-07T20:34:14+02:00