Едно минало без бъдеще...

Поэзия

1.2K 0 5

Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)

Усетих в сърцето си болката, гнева и...любовта! Прекрасен стих!

2007-03-09T10:57:23+02:00
Bilsa (Бояна)

Толкова е красиво.....надявам се любовта ти да е била толкова истинска,колкото стиха ти Давай напред!

2007-03-07T23:52:18+02:00
i0rdan (Йордан Мишев)

Като идея и замисъл е страхотно. Откъм брой на срички и стъпка можеш да поработиш. Поздрави за написаното !

2007-03-07T21:30:05+02:00
dodic (Деян Димитров)

Изключително е.
Много е хубаво, макар и тъжно Теодора.

2007-03-07T21:24:44+02:00
AngelAntichrist (Мервера)

прекрасно е !

2007-03-07T20:34:14+02:00