Едно минало без бъдеще...

Poetry

1.2K 0 5

Толкова много тъга
сме скрили двамата с тебе...
Подминаваш ме, вдигнал глава...
И боли, и се губя без време...

Хиляди думи напразно
разхвърляхме с теб помежду си.
Остана обидата само
и вярата вече се счупи...

Толкова парещи истини
забихме без страх във сърцата.
Но вече не сме си единствени
и болката само остана...

Толкова приказни вечери
връщат се нощем в съня ми.
Но всичко е вече изречено,
убиха ни хиляди думи...

Гняв насъбрал се в сърцата,
в мислите злобно пропил...
И него вече го няма...
Сами сме... Както преди...

И всеки по свой път поема...
Да търси спомена нов...
Но искам от тебе да взема
поне част от онази любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liqnka (ИЛИЯНА ТОДОРОВА)

Усетих в сърцето си болката, гнева и...любовта! Прекрасен стих!

2007-03-09T10:57:23+02:00
Bilsa (Бояна)

Толкова е красиво.....надявам се любовта ти да е била толкова истинска,колкото стиха ти Давай напред!

2007-03-07T23:52:18+02:00
i0rdan (Йордан Мишев)

Като идея и замисъл е страхотно. Откъм брой на срички и стъпка можеш да поработиш. Поздрави за написаното !

2007-03-07T21:30:05+02:00
dodic (Деян Димитров)

Изключително е.
Много е хубаво, макар и тъжно Теодора.

2007-03-07T21:24:44+02:00
AngelAntichrist (Мервера)

прекрасно е !

2007-03-07T20:34:14+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0