Едно момче
Едно момче изгубило се в мрака,
под тъмните завеси на нощта,
обляно от сълзи стои и чака,
съдбата да му подаде ръка.
Че в късен час зловеща е гората,
из нея бродят страшни същества,
които служат там на сатаната,
и вършат само злите му дела.
И туй момченце казвало се Краси,
едно наистина добро дете,
захвърлено в гората от баща си,
то носи като теб и мен - сърце.
То носи, тука, лютите си рани,
на крехкото гръбченце тежестта,
и тез деца са често неразбрани,
че страдат само в болка и тъга.
Какво да прави, свило се горкото,
премръзнало от кучешкия студ,
от страх заспало плахо под дървото,
заради постъпките на някой луд.
Събудило се на една поляна,
завито в дрипите на стар клошар.
Чуй ме синко, при тебе ще остана,
казал той, не бой се, аз съм ти другар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Бодуров Todos los derechos reservados
