Едно момче
Едно момче изгубило се в мрака,
под тъмните завеси на нощта,
обляно от сълзи стои и чака,
съдбата да му подаде ръка.
Че в късен час зловеща е гората,
из нея бродят страшни същества,
които служат там на сатаната,
и вършат само злите му дела.
И туй момченце казвало се Краси,
едно наистина добро дете,
захвърлено в гората от баща си,
то носи като теб и мен - сърце.
То носи, тука, лютите си рани,
на крехкото гръбченце тежестта,
и тез деца са често неразбрани,
че страдат само в болка и тъга.
Какво да прави, свило се горкото,
премръзнало от кучешкия студ,
от страх заспало плахо под дървото,
заради постъпките на някой луд.
Събудило се на една поляна,
завито в дрипите на стар клошар.
Чуй ме синко, при тебе ще остана,
казал той, не бой се, аз съм ти другар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бодуров Всички права запазени
