28 abr 2015, 21:34

Едно момиче

  Poesía
845 0 1

На хълма, горе,

седи едно момиче.

С бляскави,

изпълнени с мечти очи.

 

Вятърът играе си с косите ù,

спуснати, разляти като

морските вълни.

 

А усмивката ù слънчева

прогонва и най-мрачната тъма.

За всички стига обичта ù

и раздава я

без да иска нищо в замяна.

 

На върха седи,

понякога самотна,

с взор отнесен

в безкрайността.

 

В света голям и необятен,

тя върви безстрашна и

мечтае да го покори сама.

 

Малка, искрена по детски

още вярва в чудеса.

Любов от приказки сънува

и чака принц да я събуди сутринта.

 

Зли вещици я нараняват,

но изправя се и продължава.

На суетата гръб обръща,

стъпче всичко злобно и

върви с високо вдигната глава.

 

Едно момиче,

с феи и ангели по пътя тича.

И знам,

един ден ще сбъдне си мечтите.

Всички до една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гогова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....