На хълма, горе,

седи едно момиче.

С бляскави,

изпълнени с мечти очи.

Вятърът играе си с косите ù,

спуснати, разляти като

морските вълни.

А усмивката ù слънчева

прогонва и най-мрачната тъма.

За всички стига обичта ù

и раздава я

без да иска нищо в замяна.

На върха седи,

понякога самотна,

с взор отнесен

в безкрайността.

В света голям и необятен,

тя върви безстрашна и

мечтае да го покори сама.

Малка, искрена по детски

още вярва в чудеса.

Любов от приказки сънува

и чака принц да я събуди сутринта.

Зли вещици я нараняват,

но изправя се и продължава.

На суетата гръб обръща,

стъпче всичко злобно и

върви с високо вдигната глава.

Едно момиче,

с феи и ангели по пътя тича.

И знам,

един ден ще сбъдне си мечтите.

Всички до една!