Едно момиче някъде тъгува
за твоя поглед и за твоите ръце
и в мислите си винаги танцува
и вярва в приказки, като дете.
Разказва на вълните и на птиците
наметнато с воал от пяна бяла,
а слънцето, запалило зениците,
косата ù целува разпиляна.
Едно момиче по брега рисува,
без лист хартия и без молив.
Морето по нозете я целува,
докосвайки я с нежния си порив.