Едно момиче някъде тъгува
за твоя поглед и за твоите ръце
и в мислите си винаги танцува
и вярва в приказки, като дете.
Разказва на вълните и на птиците
наметнато с воал от пяна бяла,
а слънцето, запалило зениците,
косата ù целува разпиляна.
Едно момиче по брега рисува,
без лист хартия и без молив.
Морето по нозете я целува,
докосвайки я с нежния си порив.
© Валка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
