Едно момиче...
Едно момиче...
Сама... за пореден път стои в къщи,
в огледалото едно лице й се мръщи...
По което се стичат сълзи,
по погледа му личи колко сърцето боли...
Боли... защото няма никой сега!
Боли... да няма кой да й отвърне!
Обгърната е пак от самота,
без топлина... няма кой да я прегърне...
Обградена от хора, а всъщност толкова сама,
усмихва се, дори се смее,
но вътрешно се разкъсва от тъга,
да се прикрива тя добре умее!
Чувства се зле, че никой не я разбира,
изглежда, че има много приятели,
но вътре в себе си тя се раздира,
от мисълта, че повечето са предатели...
Ден подир ден тя си стои така,
страх я е, че вечно ще е сама...
Поглежда празната стая, повдига глава,
усмихва се фалшиво, готова да посрещне света...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
