Като струни на китара
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни.
Зелената трева мълчи.
И слуша росна и унесена
във спомен бос и във мечти...
Събужда се едно вълшебство.
Разцъфва нежност разпиляна.
Обагрена във розово дихание,
със аромат на влюбен блян.
Едно прекрасно обещание,
повтаряно през векове.
Лъчи и цвят, и аромат -
да се превърнат в плодове.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
проблясват слънчеви лъчи...
Ех, Доче...
С обич!!!