26 nov 2014, 22:26

Едно селце на края на света 

  Poesía » Del paisaje
810 0 7


 Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....

Там нощем русалии бродят в полето.
Недей да ги следваш, макар да ти взимат умът.
Примамват те в тъмното, скитнико, дето
пристъпиш ли малко напред - ще прекрачиш отвъд.

© Росица Сертова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Образно и въздействащо! Харесах!
  • Много интересно произведение. Сътворено талантливо и интелигентно, но това не е само пейзажна, но и философска поезия.Много ми хареса и
    докосна.Поздрав за творбата и превъзходната поетеса!Хубав ден!
    Поставям най-високата оценка!
  • Създаваш невероятна атмосфера и внушение, много ми хареса този изчистен стих!
    Поздравявам те!
  • Еднакво мистично и мамещо звучи.
    Въздейства!
    Да знаеш само как се радвам, че те открих...
  • Хареса ми.
  • Синтезирано, образно, идейно...
    Браво!
  • Усетих...
Propuestas
: ??:??