26 нояб. 2014 г., 22:26

Едно селце на края на света

1.2K 0 7


 Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....

Там нощем русалии бродят в полето.
Недей да ги следваш, макар да ти взимат умът.
Примамват те в тъмното, скитнико, дето
пристъпиш ли малко напред - ще прекрачиш отвъд.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Сертова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Образно и въздействащо! Харесах!
  • Много интересно произведение. Сътворено талантливо и интелигентно, но това не е само пейзажна, но и философска поезия.Много ми хареса и
    докосна.Поздрав за творбата и превъзходната поетеса!Хубав ден!
    Поставям най-високата оценка!
  • Създаваш невероятна атмосфера и внушение, много ми хареса този изчистен стих!
    Поздравявам те!
  • Еднакво мистично и мамещо звучи.
    Въздейства!
    Да знаеш само как се радвам, че те открих...
  • Хареса ми.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...