26.11.2014 г., 22:26

Едно селце на края на света

1.2K 0 7


 Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....

Там нощем русалии бродят в полето.
Недей да ги следваш, макар да ти взимат умът.
Примамват те в тъмното, скитнико, дето
пристъпиш ли малко напред - ще прекрачиш отвъд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Сертова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образно и въздействащо! Харесах!
  • Много интересно произведение. Сътворено талантливо и интелигентно, но това не е само пейзажна, но и философска поезия.Много ми хареса и
    докосна.Поздрав за творбата и превъзходната поетеса!Хубав ден!
    Поставям най-високата оценка!
  • Създаваш невероятна атмосфера и внушение, много ми хареса този изчистен стих!
    Поздравявам те!
  • Еднакво мистично и мамещо звучи.
    Въздейства!
    Да знаеш само как се радвам, че те открих...
  • Хареса ми.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...