Nov 26, 2014, 10:26 PM

Едно селце на края на света

Poetry » Landscape

1.2K 0 7

Там вълците дращят със нокти небето
и пият от лудото биле на Млечния път.
Задирят луната по тая пътека, където
направиш ли крачка напред - и ще свърши светът....

Там нощем русалии бродят в полето.
Недей да ги следваш, макар да ти взимат умът.
Примамват те в тъмното, скитнико, дето
пристъпиш ли малко напред - ще прекрачиш отвъд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

Образно и въздействащо! Харесах!

2014-11-27T19:21:51+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Много интересно произведение. Сътворено талантливо и интелигентно, но това не е само пейзажна, но и философска поезия.Много ми хареса и
докосна.Поздрав за творбата и превъзходната поетеса!Хубав ден!
Поставям най-високата оценка!

2014-11-27T15:06:04+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Създаваш невероятна атмосфера и внушение, много ми хареса този изчистен стих!
Поздравявам те!

2014-11-27T11:22:35+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Еднакво мистично и мамещо звучи.
Въздейства!
Да знаеш само как се радвам, че те открих...

2014-11-27T09:51:23+02:00
Самодива (Вики)

Хареса ми.

2014-11-27T08:22:23+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0