nikolaidragiev (Николай Драгиев) nikolaidragiev (Николай Драгиев)
100
31 may 2007, 13:25

Едно слабо стихотворение за силата на предателите

  Poesía
3.1K 0 18
                          На предателите, на слузта, на обвивките...

Вървя с пистолет във ръката,
вървя със куршум във гърба,
все още съм жив и в играта,
но ти ако искаш да мина ръба,
застреляй ме пак бе, "приятелю",
просто застреляй ме пак!
Пробвай отново, предателю!
Пробвай отново, глупак!

Можеше да ме помолиш
и аз сам щях за теб да умра...
Както можеше да предположиш,
че не бих си отишъл от куршум във гърба.

Забрави ли колко много обичам
да гледам смъртта във очите!
Забравил си явно!... но аз се заричам:
Ти ще я гледаш, докато кръвта ти изтича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Драгиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0