Едно слабо стихотворение за силата на предателите
На предателите, на слузта, на обвивките...
Вървя с пистолет във ръката,
вървя със куршум във гърба,
все още съм жив и в играта,
но ти ако искаш да мина ръба,
застреляй ме пак бе, "приятелю",
просто застреляй ме пак!
Пробвай отново, предателю!
Пробвай отново, глупак!
Можеше да ме помолиш
и аз сам щях за теб да умра...
Както можеше да предположиш,
че не бих си отишъл от куршум във гърба.
Забрави ли колко много обичам
да гледам смъртта във очите!
Забравил си явно!... но аз се заричам:
Ти ще я гледаш, докато кръвта ти изтича...
Вървя с пистолет във ръката,
вървя със куршум във гърба,
все още съм жив и в играта,
но ти ако искаш да мина ръба,
застреляй ме пак бе, "приятелю",
просто застреляй ме пак!
Пробвай отново, предателю!
Пробвай отново, глупак!
Можеше да ме помолиш
и аз сам щях за теб да умра...
Както можеше да предположиш,
че не бих си отишъл от куршум във гърба.
Забрави ли колко много обичам
да гледам смъртта във очите!
Забравил си явно!... но аз се заричам:
Ти ще я гледаш, докато кръвта ти изтича...
© Николай Драгиев All rights reserved.
