11 may 2019, 18:13

Едно време в Пасифика...

444 1 0

 

 

Едно време в Пасифика...

 

Великата Безкрайност ме подема

и учи ме над нея да летя...

Избирам: да живея във летене

и  мъжка безразсъдност за съдба!...

 

Подобно струна дръпната от Вятър

вибрирам  дълго с незатихващ звук –

във резонанс с мелодията на водата

и с Вечността докоснала ме тук...

 

А ще ми липсва миналото: зная,

момичето с  разплакани очи...

И любовта объркана... Оная...

(Макар от нея още да горчи!...)

 

... Но грабва ме Стихията, просветва,

вълните разпиляват се на прах

и Урагани   яростни нашепват

в ушите ми, че съм Един от тях!... 

 

 Някога в Пасифика      

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...