11 мая 2019 г., 18:13

Едно време в Пасифика...

452 1 0

 

 

Едно време в Пасифика...

 

Великата Безкрайност ме подема

и учи ме над нея да летя...

Избирам: да живея във летене

и  мъжка безразсъдност за съдба!...

 

Подобно струна дръпната от Вятър

вибрирам  дълго с незатихващ звук –

във резонанс с мелодията на водата

и с Вечността докоснала ме тук...

 

А ще ми липсва миналото: зная,

момичето с  разплакани очи...

И любовта объркана... Оная...

(Макар от нея още да горчи!...)

 

... Но грабва ме Стихията, просветва,

вълните разпиляват се на прах

и Урагани   яростни нашепват

в ушите ми, че съм Един от тях!... 

 

 Някога в Пасифика      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...