Луната слабо в невярващите ти очи блести,
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,
захарта убива в кафето всичко горчиво,
любовта прави света място по приемливо,
така ти ме превръщаш в принц от плашило.
"Обичам те", повтарям ти за трети път,
"Влюбен съм, по теб загубих си умът".
Минаха минута,две, а ти не отговаряш,
красивото ти тяло в покой стои
и бавно с поглед ме изгаряш.
И тогава изведнъж ми стана ясно -
ти не ме обичаш и сега сме двамата на тясно.
Чудиш се как да ми го съобщиш,
без сърцето ми да раздробиш.
Луната слабо в невярващите ти очи блести,
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados