11 сент. 2014 г., 18:00

Еднопосочна любов

751 0 0

Луната слабо в невярващите ти очи блести,

нощта студена е и цялата трепериш,

ала друга е причината нали?

И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,

захарта убива в кафето всичко горчиво,

любовта прави света място по приемливо,

така ти ме превръщаш в принц от плашило.

"Обичам те", повтарям ти за трети път,

"Влюбен съм, по теб загубих си умът".

Минаха минута,две, а ти не отговаряш, 

красивото ти тяло в покой стои 

и бавно с поглед ме изгаряш.

И тогава изведнъж ми стана ясно -

ти не ме обичаш и сега сме двамата на тясно.

Чудиш се как да ми го съобщиш, 

без сърцето ми да раздробиш.

Луната слабо в невярващите ти очи блести,

нощта студена е и цялата трепериш,

ала друга е причината нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...