11 сент. 2014 г., 18:00

Еднопосочна любов

756 0 0

Луната слабо в невярващите ти очи блести,

нощта студена е и цялата трепериш,

ала друга е причината нали?

И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,

захарта убива в кафето всичко горчиво,

любовта прави света място по приемливо,

така ти ме превръщаш в принц от плашило.

"Обичам те", повтарям ти за трети път,

"Влюбен съм, по теб загубих си умът".

Минаха минута,две, а ти не отговаряш, 

красивото ти тяло в покой стои 

и бавно с поглед ме изгаряш.

И тогава изведнъж ми стана ясно -

ти не ме обичаш и сега сме двамата на тясно.

Чудиш се как да ми го съобщиш, 

без сърцето ми да раздробиш.

Луната слабо в невярващите ти очи блести,

нощта студена е и цялата трепериш,

ала друга е причината нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....