И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,

захарта убива в кафето всичко горчиво,

любовта прави света място по приемливо,

така ти ме превръщаш в принц от плашило.

"Обичам те", повтарям ти за трети път,

"Влюбен съм, по теб загубих си умът".

Минаха минута,две, а ти не отговаряш, 

красивото ти тяло в покой стои 

и бавно с поглед ме изгаряш.

И тогава изведнъж ми стана ясно -

ти не ме обичаш и сега сме двамата на тясно.

Чудиш се как да ми го съобщиш, 

без сърцето ми да раздробиш.

Луната слабо в невярващите ти очи блести,

нощта студена е и цялата трепериш,

ала друга е причината нали?