9 nov 2012, 12:09

Еднопосочно 

  Poesía » De amor
511 0 3

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,

газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение
на измислени места за любов,
мечтаех, исках, пях реквиеми
и разбрах - духът ми не е готов.
... И научих лъжа, осъзнах истина,
бягах от себе си по път непочтен,
колко много любов, а сама я измислих,
бягах в дъжда, а Бог плака с мен.

© Анжелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??