Nov 9, 2012, 12:09 PM

Еднопосочно 

  Poetry » Love
509 0 3

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,

газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение
на измислени места за любов,
мечтаех, исках, пях реквиеми
и разбрах - духът ми не е готов.
... И научих лъжа, осъзнах истина,
бягах от себе си по път непочтен,
колко много любов, а сама я измислих,
бягах в дъжда, а Бог плака с мен.

© Анжелина Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??