9 нояб. 2012 г., 12:09

Еднопосочно 

  Поэзия » Любовная
513 0 3

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,

газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение
на измислени места за любов,
мечтаех, исках, пях реквиеми
и разбрах - духът ми не е готов.
... И научих лъжа, осъзнах истина,
бягах от себе си по път непочтен,
колко много любов, а сама я измислих,
бягах в дъжда, а Бог плака с мен.

© Анжелина Стойчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??