12 abr 2012, 9:34

Еднопосочност

  Poesía » Otra
1.6K 0 14

Всеки ден за всеки е подарък -
кехлибарено зърно от броеница.
Днес по-тъмен, утре - ярък -
наниз пъстър в огърлица.
Всеки ден е капчица кристална
от потока бурен на живота.
Всеки ден отминал е фатално,
безвъзвратно, във една посока.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала, Нина, е неизбежен, колкото и да не ни харесва.Искам, с това да кажа, че каквито и да сме, колкото и да ни се иска да сме това, или онова, всички сме еднакви и пътя и посоката ни са едни и същи.
    Благодаря, че поспряхте при мен!
  • Всеки миг трябва да е целият ни живот-такава "огърлица",ако може изобщо така да се нарече,би било по-добре.
  • Да, за съжаление!
    Парадоксът на времето.
    Хареса ми!
    Успех, Валка!
  • Прегръдки,SAS!
  • Благодаря ви!
    Светли дни, за вас!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...