12 abr 2012, 9:34

Еднопосочност

  Poesía » Otra
1.6K 0 14

Всеки ден за всеки е подарък -
кехлибарено зърно от броеница.
Днес по-тъмен, утре - ярък -
наниз пъстър в огърлица.
Всеки ден е капчица кристална
от потока бурен на живота.
Всеки ден отминал е фатално,
безвъзвратно, във една посока.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финала, Нина, е неизбежен, колкото и да не ни харесва.Искам, с това да кажа, че каквито и да сме, колкото и да ни се иска да сме това, или онова, всички сме еднакви и пътя и посоката ни са едни и същи.
    Благодаря, че поспряхте при мен!
  • Всеки миг трябва да е целият ни живот-такава "огърлица",ако може изобщо така да се нарече,би било по-добре.
  • Да, за съжаление!
    Парадоксът на времето.
    Хареса ми!
    Успех, Валка!
  • Прегръдки,SAS!
  • Благодаря ви!
    Светли дни, за вас!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....