Едва когато нещо си отиде.
Едва когато с нещо се простиш.
Разбираш колко много ти се свиди,
разбираш и започваш да тъжиш.
Ти знаеш ,че неще го видиш вече
и празното местенце ще боли.
Дори света на долу да обърнеш
не ще се върне вече то.
И спомена от страшната раздяла
до болка в сърцето ти гори.
Разбираш че за нещо си живяла,
за нещо,с което се прости.