Sep 28, 2007, 8:51 PM
Едва когато
Едва когато нещо си отиде.
Едва когато с нещо се простиш.
Разбираш колко много ти се свиди,
разбираш и започваш да тъжиш.
Ти знаеш ,че неще го видиш вече
и празното местенце ще боли.
Дори света на долу да обърнеш
не ще се върне вече то.
И спомена от страшната раздяла
до болка в сърцето ти гори.
Разбираш че за нещо си живяла,
за нещо,с което се прости.
Едва когато с нещо се простиш.
Разбираш колко много ти се свиди,
разбираш и започваш да тъжиш.
Ти знаеш ,че неще го видиш вече
и празното местенце ще боли.
Дори света на долу да обърнеш
не ще се върне вече то.
И спомена от страшната раздяла
до болка в сърцето ти гори.
Разбираш че за нещо си живяла,
за нещо,с което се прости.
© Павлина Станиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
С хубав стих идваш!
-
Добре дошла и попътен вятър!
-
Хммм... това го знам в малко по-различен вариант и е от ония споменчета... Дано спомена да е твоето стихотворение, а не обратното!
-
Топло и истинско, благодаря!
-
Добре дошла и от мен !
Добър дебют при нас! -
Много добър старт в сайта,като изключим че в края малко се губи ритъма.Публикувай още и успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
