mariele (Мариела Пидева)
24 84
8 nov 2013, 21:29  

Едва когато 

  Poesía » Otra
592 0 4

Едва когато стъпките заглъхнаха,

оставящи невидими следи

и твоят аромат се разпиля във въздуха

след моя аромат и се стопи,

 

едва тогава аз разбрах, че ти завинаги

си бе отишъл и че плачеше денят.

Когато всичко се превърна в минало,

намерих смисъла на казаното „да“.

 

Едва тогава, да, едва тогава

в мен сърцето се пробуди и заби.

А колко късен поривът му се оказа

пред утрото на ранния април...

 

И аз заплаках, а дъждът се стичаше

по моето посърнало лице.

Но бях дете, което още учеше

душата си без грешки да чете.

 

За мен ти беше книга с невиждани,

нечувани и странни чудеса.

Не бях я чела и не знаех кой да питам

какво да правя с теб и любовта.

 

Преглътнах и закрачих сред тълпата.

И тъй през нея и до днес вървя.

Но съм благодарна на съдбата,

че ме научи гладко да чета.

 

 

© Мариела Пидева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • djudjii (Жанет Велкова), ако имаш желание, посочи ми местата, на които това се случва. Мисля, че знам за кои точно говориш , но ще ми бъде от голяма полза мнението ти по въпроса. Поздрави.
  • Всеки сам пише "своя книга" в живота си!!!
    И естеството и отговаря на това с какви предизвикателства сме "имали честта" да се сблъскаме, и как сме се справили с тях!!!
    А иначе, за съжаление наистина едва когато загубим нещо, откриваме колко много е означавало за нас!!!
    Хубав стих!!!
    Поздрави!!!
  • Всяко нещо се случва, защото така е трябвало и от всяка случка си вадим поуки. Дори и да боли. Метафората с книгата много ми хареса.
    (съвсем леко на места ритъма лъкатуши )
  • Човек трябва правилно да разчита книгата на живота но,това не е никак лесно.
Propuestas
: ??:??