Едва когато
Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги
си бе отишъл и че плачеше денят.
Когато всичко се превърна в минало,
намерих смисъла на казаното „да“.
Едва тогава, да, едва тогава
в мен сърцето се пробуди и заби.
А колко късен поривът му се оказа
пред утрото на ранния април...
И аз заплаках, а дъждът се стичаше
по моето посърнало лице.
Но бях дете, което още учеше
душата си без грешки да чете.
За мен ти беше книга с невиждани,
нечувани и странни чудеса.
Не бях я чела и не знаех кой да питам
какво да правя с теб и любовта.
Преглътнах и закрачих сред тълпата.
И тъй през нея и до днес вървя.
Но съм благодарна на съдбата,
че ме научи гладко да чета.
© Мариела Пидева All rights reserved.
, но ще ми бъде от голяма полза мнението ти по въпроса. Поздрави.
