Едва когато
Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги
си бе отишъл и че плачеше денят.
Когато всичко се превърна в минало,
намерих смисъла на казаното „да“.
Едва тогава, да, едва тогава
в мен сърцето се пробуди и заби.
А колко късен поривът му се оказа
пред утрото на ранния април...
И аз заплаках, а дъждът се стичаше
по моето посърнало лице.
Но бях дете, което още учеше
душата си без грешки да чете.
За мен ти беше книга с невиждани,
нечувани и странни чудеса.
Не бях я чела и не знаех кой да питам
какво да правя с теб и любовта.
Преглътнах и закрачих сред тълпата.
И тъй през нея и до днес вървя.
Но съм благодарна на съдбата,
че ме научи гладко да чета.
© Мариела Пидева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
djudjii (Жанет Велкова), ако имаш желание, посочи ми местата, на които това се случва. Мисля, че знам за кои точно говориш
, но ще ми бъде от голяма полза мнението ти по въпроса. Поздрави. -
Всеки сам пише "своя книга" в живота си!!!
И естеството и отговаря на това с какви предизвикателства сме "имали честта" да се сблъскаме, и как сме се справили с тях!!!
А иначе, за съжаление наистина едва когато загубим нещо, откриваме колко много е означавало за нас!!!
Хубав стих!!!
Поздрави!!! -
Всяко нещо се случва, защото така е трябвало и от всяка случка си вадим поуки. Дори и да боли. Метафората с книгата много ми хареса.
(съвсем леко на места ритъма лъкатуши ) -
Човек трябва правилно да разчита книгата на живота но,това не е никак лесно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
