Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги
си бе отишъл и че плачеше денят.
Когато всичко се превърна в минало,
намерих смисъла на казаното „да“.
Едва тогава, да, едва тогава
в мен сърцето се пробуди и заби.
А колко късен поривът му се оказа
пред утрото на ранния април... ...