Едва ли някой, ще си спомни,
че някога и аз съм бил.
Сълза едва ли, ще отрóни
поникнал сам над мен бодѝл.
Едва ли вятърът, ще плаче,
зает да кърши дървесá.
И може би едно сираче,
ще ме оплаква във нощта.
Щурец подпрял глава със лакът,
ще свири там над гроб студен.
И пътят ми, ще бъде кратък.
И аз, ще бъда опростéн.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
