26 янв. 2019 г., 09:52

Едва ли 

  Поэзия » Другая
336 2 9

Едва ли някой, ще си спомни,

че някога и аз съм бил.

Сълза едва ли, ще отрóни

поникнал сам над мен бодѝл.

 

Едва ли вятърът, ще плаче,

зает да кърши дървесá.

И може би едно сираче,

ще ме оплаква във нощта.

 

Щурец подпрял глава със лакът,

ще свири там над гроб студен.

И пътят ми, ще бъде кратък.

И аз, ще бъда опростéн.

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Наде,Диди,Веси!
  • Толкова дълбоко и силно, че усетих студени тръпки по тялото си. Дай по-бодро, приятелю!
  • Голямо артистично умение в подхода към една много трудна тема.
  • Силно!
  • Благодаря, Гавраиле,Алиса,Рени,Ирина,Данаиле,Милко!
  • Стихът ти е прекрасен, Хари - тъжен, весел, това не е важно. Силен е, дълбок е - това е важно! Поздрави!
  • Толкова си млад още,Хари,а какви са тия тъжни мисли?...Вероятно е от лошото време,но то скоро ще премине и тогава....трябва да напишеш един слънчев стих!!
  • И аз ти пожелавам слънчеви дни, Хари!
  • Хари,много тъжен стих но вероятно е провокиран от дъждовното време.Има и слънчеви дни,Приятелю!
Предложения
: ??:??