28 sept 2012, 15:04

Едва ли някой

  Poesía » Otra
736 0 0

Едва ли някой

 

Едва ли някой духа ми ще прекърши

и туй, що го нося в мене като свят.

Годините отминали не жаля,

ще се върнат, зная, само насън.

 

Едва ли някой ще ми каже,

че туй, що го нося в мене като свян,

ще дойде в друго време,

по-различно като дар.

 

Не ще догоня времето!

Не ще го спра!

Но туй, що в мен гореше,

сама ще го даря!

 

И с усмивка блага

ще прегърна отминалия ден.

Ще се поклоня на слънцето,

което като бог живее в мен!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....