Едва ли някой

Едва ли някой духа ми ще прекърши

и туй, що го нося в мене като свят.

Годините отминали не жаля,

ще се върнат, зная, само насън.

Едва ли някой ще ми каже,

че туй, що го нося в мене като свян,

ще дойде в друго време,

по-различно като дар.

Не ще догоня времето!

Не ще го спра!

Но туй, що в мен гореше,

сама ще го даря!

И с усмивка блага

ще прегърна отминалия ден.

Ще се поклоня на слънцето,

което като бог живее в мен!