28.09.2012 г., 15:04

Едва ли някой

734 0 0

Едва ли някой

 

Едва ли някой духа ми ще прекърши

и туй, що го нося в мене като свят.

Годините отминали не жаля,

ще се върнат, зная, само насън.

 

Едва ли някой ще ми каже,

че туй, що го нося в мене като свян,

ще дойде в друго време,

по-различно като дар.

 

Не ще догоня времето!

Не ще го спра!

Но туй, що в мен гореше,

сама ще го даря!

 

И с усмивка блага

ще прегърна отминалия ден.

Ще се поклоня на слънцето,

което като бог живее в мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...