Едва ли някой
Едва ли някой духа ми ще прекърши
и туй, що го нося в мене като свят.
Годините отминали не жаля,
ще се върнат, зная, само насън.
Едва ли някой ще ми каже,
че туй, що го нося в мене като свян,
ще дойде в друго време,
по-различно като дар.
Не ще догоня времето!
Не ще го спра!
Но туй, що в мен гореше,
сама ще го даря!
И с усмивка блага
ще прегърна отминалия ден.
Ще се поклоня на слънцето,
което като бог живее в мен!
© Мария Все права защищены