30 sept 2013, 22:10

Едва те забравих

  Poesía
728 0 0

 

Звъни се през нощта

едва дочувам "ало"...

знам, че мреш от самота

и глас не ти остава.

Мълчание... отново "ало"...

Познах те, но...

не ми губи нощта!

Едва те забравих.

Жалка емоция си сега.

Игралното поле на живота

не е равнина,

не съм чаша, която

до дъно се изпива.

Изминаха години

мъчителни за мен,

когато казахме - "стига!"

Все по-слабо чувах

на спомените шепота,

усещах на тишината силата.

Гости сме на тази земя,

които бързо си отиват,

но ти не го разбра

и времето не стига

само рани да промива.

"Ало", дано ме чуваш -

вече те забравих.

Дори да става чудо -

от гордост искам да умра!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...