30 сент. 2013 г., 22:10

Едва те забравих

726 0 0

 

Звъни се през нощта

едва дочувам "ало"...

знам, че мреш от самота

и глас не ти остава.

Мълчание... отново "ало"...

Познах те, но...

не ми губи нощта!

Едва те забравих.

Жалка емоция си сега.

Игралното поле на живота

не е равнина,

не съм чаша, която

до дъно се изпива.

Изминаха години

мъчителни за мен,

когато казахме - "стига!"

Все по-слабо чувах

на спомените шепота,

усещах на тишината силата.

Гости сме на тази земя,

които бързо си отиват,

но ти не го разбра

и времето не стига

само рани да промива.

"Ало", дано ме чуваш -

вече те забравих.

Дори да става чудо -

от гордост искам да умра!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...