21 abr 2012, 9:30

* * *

  Poesía
406 0 0

Мила моя, светът без

теб е пусто гробище.

С красиви надгробни

плочи, храсти с

благоуханна миризма.

И дървета,

о...

тези прекрасни безсмъртни,

как бдят над твоята

гробница.

Черни рози посях

на гроба ти.

Знам, че любими

бяха ти - и още са.

Всеки ден стихове

оставям ти.

Знам, че четеш ги

някъде - сама.

Не ще чакаш дълго, мила,

скоро ще дойда и ще те

прегърна във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...