Мила моя, светът без
теб е пусто гробище.
С красиви надгробни
плочи, храсти с
благоуханна миризма.
И дървета,
о...
тези прекрасни безсмъртни,
как бдят над твоята
гробница.
Черни рози посях
на гроба ти.
Знам, че любими
бяха ти - и още са.
Всеки ден стихове
оставям ти.
Знам, че четеш ги
някъде - сама.
Не ще чакаш дълго, мила,
скоро ще дойда и ще те
прегърна във вечността.
© Венелина Колева Всички права запазени