Apr 21, 2012, 9:30 AM

* * *

  Poetry
410 0 0

Мила моя, светът без

теб е пусто гробище.

С красиви надгробни

плочи, храсти с

благоуханна миризма.

И дървета,

о...

тези прекрасни безсмъртни,

как бдят над твоята

гробница.

Черни рози посях

на гроба ти.

Знам, че любими

бяха ти - и още са.

Всеки ден стихове

оставям ти.

Знам, че четеш ги

някъде - сама.

Не ще чакаш дълго, мила,

скоро ще дойда и ще те

прегърна във вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...