4 mar 2010, 20:55

***

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица

Картини празни прашни четки
палитра - пълна суета
Две празни чаши - две отметки
от стара и желана красота

Паяжина малка
и паяк одъртял
мухата вече стана жалка
сред въздух запустял

Камината гори...
А аз пред нея
Суша намокрените си слова

И знам
прахът при прах отива 
човекът с друг е под ръка
убиец тялото убива
душата броди с вечността

И някак вече съм изгнила
почуквам на желязната врата
а съселът оглежда ме унило
с лъжичка нежност под ръка

Отваряш ми с очи зелени
препълнени от радост и тъга
до тука бяха всичките проблеми
отиде си щастлива моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...