4 mar 2010, 20:55

***

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица

Картини празни прашни четки
палитра - пълна суета
Две празни чаши - две отметки
от стара и желана красота

Паяжина малка
и паяк одъртял
мухата вече стана жалка
сред въздух запустял

Камината гори...
А аз пред нея
Суша намокрените си слова

И знам
прахът при прах отива 
човекът с друг е под ръка
убиец тялото убива
душата броди с вечността

И някак вече съм изгнила
почуквам на желязната врата
а съселът оглежда ме унило
с лъжичка нежност под ръка

Отваряш ми с очи зелени
препълнени от радост и тъга
до тука бяха всичките проблеми
отиде си щастлива моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....