4 mar 2010, 20:55

***

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица

Картини празни прашни четки
палитра - пълна суета
Две празни чаши - две отметки
от стара и желана красота

Паяжина малка
и паяк одъртял
мухата вече стана жалка
сред въздух запустял

Камината гори...
А аз пред нея
Суша намокрените си слова

И знам
прахът при прах отива 
човекът с друг е под ръка
убиец тялото убива
душата броди с вечността

И някак вече съм изгнила
почуквам на желязната врата
а съселът оглежда ме унило
с лъжичка нежност под ръка

Отваряш ми с очи зелени
препълнени от радост и тъга
до тука бяха всичките проблеми
отиде си щастлива моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...