4 mar 2010, 20:55

***

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица

Картини празни прашни четки
палитра - пълна суета
Две празни чаши - две отметки
от стара и желана красота

Паяжина малка
и паяк одъртял
мухата вече стана жалка
сред въздух запустял

Камината гори...
А аз пред нея
Суша намокрените си слова

И знам
прахът при прах отива 
човекът с друг е под ръка
убиец тялото убива
душата броди с вечността

И някак вече съм изгнила
почуквам на желязната врата
а съселът оглежда ме унило
с лъжичка нежност под ръка

Отваряш ми с очи зелени
препълнени от радост и тъга
до тука бяха всичките проблеми
отиде си щастлива моята душа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...