***
Оризови зрънца и куп надежди
покрити с плесен и трева
бяла стая с куп одежди
на познати плачещи лица
Картини празни прашни четки
палитра - пълна суета
Две празни чаши - две отметки
от стара и желана красота
Паяжина малка
и паяк одъртял
мухата вече стана жалка
сред въздух запустял
Камината гори...
А аз пред нея
Суша намокрените си слова
И знам
прахът при прах отива
човекът с друг е под ръка
убиец тялото убива
душата броди с вечността
И някак вече съм изгнила
почуквам на желязната врата
а съселът оглежда ме унило
с лъжичка нежност под ръка
Отваряш ми с очи зелени
препълнени от радост и тъга
до тука бяха всичките проблеми
отиде си щастлива моята душа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Оксана Василева Всички права запазени
