Ти ще вървиш напред,

а миналото ще те дърпа -

какво е бъдещето аз не знам.

Ти ще вървиш,

а аз до онзи знак -

опърпан,

ще поседя:

докато всичките се извървят;

докато изпреварят времето;

докато се преборят;

докато разберат кой прав е

и кой - крив;

докато...и не знам какво съм.

Те знаят.

Аз до този знак,

който дори не е и “Стоп” застинал съм,

и никак не е чудно,

че те ме подминават тичешком.

До знака, който може би е знаме,

ала на знаменосец не приличам - никак,

там, в равното -

където две тополи

говорят ми на пухкавия си език,

там съм роден,

и ще остана -

навярно винаги.

А те ще тичат - в плен.