yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
28 may 2017, 20:07

Ефирен валс 

  Poesía » De amor, Verso libre
399 1 6

Душата ми е празна.

В сърцето рана отворена боли.

неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.

Слънчевите бури докосват мислите горещи.

Един поглед не спира да се взира в моята осанка

и любов потапя в огнената лава на живота

или захвърля я далече в калта

Лутам се в любовната омая, полетяла като чайка лекокрила.

Бурните  вълни безумно ме захвърлят. и

танцувам по гребена на морските вълни.

Задъхана от бързия  бяг и полет, спирам

пред родния дом.

Вълшебство омагьосва ми душата, магия

докосна ми сърцето.

И телефония звън възвестява за огъня

на една любов, за дълбоките чувства

свили гнездото си дълбоко в мен.

И едно момче като чародейно биле гали

с ласки нежни, дарява любов и страст.!

И песента говори за оня миг, който рядко

се повтаря.

Живота красив в ефирен валс понася ме

опиянена от любов.

 

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??