Ефирен валс
Душата ми е празна.
В сърцето рана отворена боли.
неизбежно слънцето изпраща своите лъчи.
Слънчевите бури докосват мислите горещи.
Един поглед не спира да се взира в моята осанка
и любов потапя в огнената лава на живота
или захвърля я далече в калта
Лутам се в любовната омая, полетяла като чайка лекокрила.
Бурните вълни безумно ме захвърлят. и
танцувам по гребена на морските вълни.
Задъхана от бързия бяг и полет, спирам
пред родния дом.
Вълшебство омагьосва ми душата, магия
докосна ми сърцето.
И телефония звън възвестява за огъня
на една любов, за дълбоките чувства
свили гнездото си дълбоко в мен.
И едно момче като чародейно биле гали
с ласки нежни, дарява любов и страст.!
И песента говори за оня миг, който рядко
се повтаря.
Живота красив в ефирен валс понася ме
опиянена от любов.
© Йонка Янкова All rights reserved.
