21 sept 2023, 14:42

Ефирно

  Poesía
366 0 0

С босоногия, радостен ритъм

отмина лятото като вълшебен танц.

С искрящи песъчинки сред вълните

и сладостна въздишка от любовен транс.

 

А лястовиците пикиращи на воля

по жиците редят се пак в шпалир,

с вятърът подгонил ги в простора

раздиплил песни в ширнатата  вис.

 

Кажи ми пак! Кажи, че ме обичаш!

Ефирът моли ме с целувка - мекота.

По устните дъждовни, капки стича

предвкусваният дъх на есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...