Sep 21, 2023, 2:42 PM

Ефирно

  Poetry
371 0 0

С босоногия, радостен ритъм

отмина лятото като вълшебен танц.

С искрящи песъчинки сред вълните

и сладостна въздишка от любовен транс.

 

А лястовиците пикиращи на воля

по жиците редят се пак в шпалир,

с вятърът подгонил ги в простора

раздиплил песни в ширнатата  вис.

 

Кажи ми пак! Кажи, че ме обичаш!

Ефирът моли ме с целувка - мекота.

По устните дъждовни, капки стича

предвкусваният дъх на есента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...